През XIII в. плетенето е било сравнително широко разпространено в Италия като домашно ръкоделие.
История на плетивото по света
В своя труд от 1867 г. посветен на историята на чорапите, Уилям Фелкин се опитва да докаже чрез повече или по-малко логични разсъждения, че още по време на Троянската война и на раждането на Омировите „Илиада" и „Одисея" хората са знаели да плетат. Авторът смята, че навярно звуковото сходство е довело до подмяна на понятията “плетене" и „тъкане". В „Одисея" например се разказва как Пенелопа. очакваща завръщането на с Одисеи, отпращала нетърпеливите кандидат женитба с обещанието, че ще се омъжи, когато тъче сватбеното си руно, и всяка нощ разплитала изтъканото през деня.{mospagebreak}
В действителност тя е плетяла, защото - за разлика от тъканата материя - плетивото може да се разплете бързо, без да се повреди нишката и без да останат видими следи. По старинните гръцки вази от епохата след троянската война са изобразени фигури на пленени троянски благородници в тясно прилепнали панталони, на вид трикотажни, твърде подобни на онези от празничните одежди на венецианските Дожове две хилядолетия и половина по-късно. И все пак в горните примери става дума за хипотези и умозрителни заключения, в повечето случаи оборени или разколебани от археологическите изследвания. Ако вземем предвид факта, че най-старите съхранени плетени изделия - изпълнени с доста сложна техника — датират от III-V в. от н.е. и са открити на различни, твърде отдалечени едно друго места, следва да приемем, че плетенето се е появило много по-рано, неизвестно кога точно.
През XIII в. плетенето е било сравнително широко разпространено в Италия като домашно ръкоделие. По-късно от тук то се пренесло в Испания, а оттам във Франция. Англия, Шотландия, Германия и други страни. През XVI в. плетаческото изкуство вече е било популярно из цяла Европа и плетените изделия, най-вече чорапите, станали много търсени преди всичко в кралските и благородническите дворове. Би могло да се каже. че в онази епоха плетенето покорило цяла Европа.
