• Мильото се изработва от обикномен бял конец №30,на игли №2.5.Диаметърът му е 35смМоделът се започва с 6бр-на...

  • Мильото се изработва от бял конец кордоне №20,на игли №3.Диаметърът му е около 37смМоделът се започва с...

  • Размер :67см в диаметърНеобходими материали:100г бял памучен конец за плетене на една кука.Кука за плетене...

  • Размерът е около 63/49СМНеобходими материали:100г бяла памучна прежда за плетене на една кука/100%...

Декември е първият зимен месец. Температурите вече са по-ниски. Декември е месец с най-къс ден, най-голяма облачност и мъгли и най-малко по часове слънчево греене през годината.

 

Състояние на пчелните семейства

Животът в пчелина като че ли е замрял, всичко е притихнало. Това обаче е само привидно. През първата половина на зимата, докато още не се е появило ново пило, пчелното семейство се намира в относителен покой, събрано на кълбо. Само понякога някоя пчела, подмамена от слънчевите лъчи по обяд, плахо се подава на входа, но усетила студения полъх на зимния вятър, бързо се прибира. В средата на зимното кълбо има един ограничен по площ топлинен център с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С, а в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С, а в кората на кълбото дори до 6-10°С.

Терморегулацията в зимното кълбо се направлява от промените на околната температура, а топлообразуването е резултат от обмяната на веществата в тялото на пчелите. Колкото по-ниска е външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност се намалява. Същевременно пчелите от повърхността на кълбото (това са предимно по-стари пчели) се притискат плътно една до друга, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора“, която спомага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото. В много студено време за по-голямо уплътняване част от пчелите се напъхват и в празните килийки на питите. Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени, започват да произвеждат топлина чрез микроколебания (трептения) на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.

 

Мускулната енергия и топлообразуването са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него смучат, след което отстъпват мястото си на другите. С изразходването на меда в обсега на пчелното кълбо, то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити с храна. Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне. При продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване, пчелите не успяват да се придвижат и загиват от глад, напъхани в празните килийки, при наличност на мед в съседните пити. Затова при зазимяването във всяка пита трябва да има не по-малко от 1,5-2 кг мед, който е достатъчен за презимуване на пчелите, намиращи се на питата. При движението на кълбото пчелите от повърхността му се преместват навътре, а тези от вътрешността отиват на повърхността. По този начин се облекчава състоянието на периферните пчели, които са изложени на най-голям студ. В зависимост от силата на пчелното семейство и от външната температура консумацията през първата половина на зимата, докато още няма пило, е от 0,8 до 1 килограм мед на месец.

 

През това време пчелите изразходват минимално количество белтъчни вещества, и то предимно резервни от т.нар. мастно тяло. Установено е обаче, че и през зимата млечицето участвува в храната на майката.

С използването на храната от организма на пчелите при дишането се отделят като отпадъчни продукти вода и въглероден двуокис, а в дебелото (задното) черво се натрупват несмлени остатъци. Водата под формата на водни пари се поглъща от топлия въздух, който като по-лек напуска кълбото и отива нагоре, за да излезе навън през горния вход, или влагата се задържа от възглавниците и други затоплящи материали. Ако няма такава възможност, влагата остава в гнездото, като причинява силно безпокойство на пчелите и овлажняване на студените стени на кошера и непокритите с пчели пити, от което те плесенясват. При голяма въздушна влажност семействата може да загинат. Незапечатаният мед или сироп е силно хигроскопичен, лесно вкисва и причинява диария, от което питите и вътрешността на гнездото се замърсяват, пчелното гнездо се разстройва и семейството може частично или напълно да загине. Въглеродният двуокис е по-тежък и пада надолу. За разлика от активния сезон, когато за отглеждането на пилото има нужда от чист въздух, сега тази нужда е 15 пъти по-малка, като в кълбото съдържанието на кислород спада, а на въглероден двуокис се повишава. В този случай повишеното съдържание на въглероден двуокис се отразява благоприятно, тъй като окислителните и обменните процеси в пчелния организъм се забавят. Благодарение на това разходът на енергия, консумацията на храна и натрупването на несмлени остатъци са по-малко, в резултат на което се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите. Но те имат нужда и от кислород, който се доставя от навлизащия чист въздух през стеснения долен вход.

Работа на пчеларя

След като правилно е зазимил пчелните семейства и е взел всички необходими мерки за тяхното благополучно зимуване, пчеларят трябва от време на време да навестява пчелина, за да отстрани някои евентуални нередности. Сериозна опасност за живота на пчелите са тяхното обезпокояване и разстройването на кълбото от сътресение, причинено от животни, хора, превозни средства, от мишки в гнездото, от ниски клони на дърветата и други. През зимата пчеларят трябва да ремонтира стария и да подготви необходимия нов инвентар, да скове рамки и да монтира тел на тях.
Зимните месеци са най-подходящи и трябва да бъдат използвани за активна пчеларска просветна дейност. По-опитните пчелари трябва да споделят своите знания и практически опит с по-младите, за да се повишава общата пчеларска култура, което е от основно значение за преуспяването на пчеларството.

ПОДГОТВЯНЕ НА РАМКИ С ТЕЛ

Рамките трябва да се подготвят и да се монтират с тел още през зимата, когато пчеларят е свободен от работа на пчелина. Тогава се сковават и доставените нови рамки. Това трябва да се има предвид особено при големи пчелини. Старите годни рамки, от които са изрязани бракуваните пити, се изваряват в голям казан в 2-3%-ов воден разтвор на сода каустик, за да се дезинфекцират и да се отстрани налепът от клей по тях, след което се промиват с чиста вода и се изсушават (най-добре е това да е направено още през есента). След това, ако има нужда, те се доочистват, като се изстъргват с нож или стъкло и се приковават.

Телът за монтиране на рамките трябва да бъде мек и калайдисан или поцинкован, с дебелина от 0,33 до 0,38 мм. В никакъв случай не използвайте медна тел, защото тя се окислява и уврежда восъчната пита и меда. При по-дебел тел често пъти майката не снася яйца в килийките, през основите на които преминава телът. В пчеларската практика телът се поставя по различни начини на рамките – хоризонтално, вертикално, зигзагообразно, преплетено и по други начини. По-добро се оказва хоризонталното поставяне на тела, като при плодниковите Дадан-Блатови рамки се поставят 4-5 хоризонтални успоредни реда, при магазините – 2 реда, а при рамките за многокорпусните кошери – по 3 реда. Най-горният ред трябва да стои по възможност по-близо под горната летвичка на рамката – на около 1-2 см, а останалите редове се разполагат на около 7-8 см един от друг по височината на рамката. Телът се прокарва през дупки, пробити с шило или със специален уред. Съответните дупки на двете странични летвички трябва да бъдат на еднакво разстояние, и то точно по средата на летвичките (на една линия). За по-голяма точност може да се използва надупчен шаблон от ламарина, който се поставя на страничните летвички, и по него се пробиват дупките или с линийка предварително се маркират с молив местата на дупките. Ако дупките не са на една линия и по средата на летвичките, плоскостта на питата ще бъде неравна, а изградените килийки по-дълбоки или по-плитки от нормалните, поради което ще са негодни за отглеждане на пило.
Прокарването на тела започва от долния край на рамката и като стигне до последната горна дупка, краят му се завива около пиронче, което се приковава на тясната страна на страничната летвичка. След това телът се опъва в обратен ред и в долния край се завива около пиронче на другата летвичка. Можете да използвате и скобички, предназначени за тази цел. В пчеларските магазини се продават и втулки, които се поставят в предварително направените дупки на летвите и след това през тях се прокарва телът. Те са много удобни, защото не позволяват на тела да се врязва в летвите и съответно да се разхлабва.

 

Телът не бива да се обтяга много рано, защото от стоенето се разхлабва и после трябва отново да се изпъва. Питите се закрепват също по-късно, когато наближи тяхното използване за разширяване на гнездата.

При вертикалното или зигзагообразното поставяне на тела, понеже горната летвичка на рамката е по-дебела и по-трудно се пробива с шило, телът се прокарва през скобички, които се забиват на долната страна на летвичката със скобонабивач. За по-добро укрепване на питите при подвижно пчеларство освен хоризонталните телове се поставя и един вертикален ред. За тази цел по средата на горната летва се пробива с шило дупка отстрани косо надолу, където се прокарва и връзва телът, като се опъва и се завива около всеки хоризонтален ред. Свободният му край се вкарва в дупка в средата на долната летвичка и се затяга.