Опитвам се да преда на вретено от няколко години (всъщност, 5 и половина, хахаха, проверих – купила съм вретеното в началото на декември 2015 ) и резултатът никога не е впечатляващ 😀 Това е, защото го правя рядко, може би веднъж годишно. Човек няма как да се научи да прави нещо с това темпо. Но все пак последното ми произведение е сравнително симпатично и смятам, че може да се използва. По-тънко е от предишните две, така че ми се струва, че няма да го комбинирам с тях. Все ще измисля нещо, в краен случай за райе на някоя шапка 😀 17 микрона мерино. Първо го изпредох, после боядисах, после го сдвоих.