ПРЕЖДИ: Преждите са дълги и гьвкави нижки, получени от успоредни и усукани текстилни влакна, които имат определена дебелина, сук н здравина. Изработват се от растителни влакна, от вълна, от отпадъци на естествена коприна, от химични влакна.1. ПОЛУ-ЧАВАНЕ НА ПРЕЖДИ- Съвкупността от производствени фази, през които преминава влакнестата маса, за да се получи определен вид прежда, се нарича предачна система.Предачпият процес при различните влакна се характеризира с някои особености, които се определят от вида на преждата, която искаме да получим, и от свойствата на влакната, които се преработват.А) ПРЕДЕНЕ НА ПАМУК - За получаване на памучни прежди се прилагат три предачни системи: гребенна, обикновена и апаратна. Предачният процуес преминава през следните технологични операции: разтегляне и разбивате на памука, влачене на влакнестият материал, получаване на равномерна лента, предпредене и предене.Б) ПРЕДЕНЕ НА ЛИКОВИ ВЛАКНА чрез гребенна и апаратна предачна система. Преждите се получават по мокьр п сух начин. Преждите, получени по мокрия начин, са гладки, плътни и здрави. При сухия начин влакната са по-груби. В) ПРЕДЕНЕ НА ВЪЛНА - камгарна, полукамгарна и щрайхгарна системи.Камгарната система преминава през следните етапи: Подготовка на вълната за влачене, Влачене и решене, Обработка след решенето, Предпредене, Предене. Получената прежда е тънка, гладка и здрава, с по-голяма разтегливост и еластичност.При полукамгарната предачна система се обработват полу-груби вълни с различна дължина, без да се прилага решене на влакнестия материал. При щрайхгарната предачка система се обработва кьдрава и къса вълна, неизравнена по дьлжипа. Щрайхгарните прежди са пухкави, със стърчащи краища на влакната, слабо пресукани, неравномерни по гладкост и дебелина. Г)ПРЕДЕНЕ НА КОПРИНА - Копринената нишка (греж), която се получава при размотаването на пашкулите, за да се заздрави, се подлага на пресукване. Пресукването включва: отопявапе, изсушаване, омогавапе, почистване и дублиране на нишките, след което дублираните нишки се пресукват и запарват, за да станат гладки, и се фиксира сукьт.Д) ПРЕДЕНЕ НА ХИМИЧНИ ВЛАКНА - по камгарната п щрайхгарна система за предене на вьлна и по обикновената (кардна) система за предене на памук. Използват се и конверторни системи. 2. КЛАСИФИКАЦИЯ А)В зависимост ог предназначението им - за производство на тъкан ,трикотаж н чорапи, за шевни конци, за килими, за въжета, за технически цели. Б)В зависимост от състава на влакнестата смес, от които са получени еднородни и нееднородни прежди. В)В зависимост от текстилните влакна, от които са изработени - памучни и памучен тип,ленени и ленен тип, вълнени и вълнен тип, копринени н копринен тип н т. н. Г)По степента на пресукване - слабо пресукани, силно пресукан, средно пресукани.Д) В зависимост от посоката на сука - с десен и ляв сук. Ж) Според допълнителната обработка-сурови, пърлени, избелени, обагрени, мерсеризирани, изварени. З) По конструкция едно и многожични. И) По цвят - едноцветни (едножични н многожични), меланжирани получени от различни по цвят влакна, мулиниранимногожични прежди, образувани от разноцветни нижки. Й) В зависимост от външния си вид гладки, ефектни, високообемни.ПОТРЕБИТЕЛНИ СВОЙСТВА НА ПРЕЖДИТЕ определят се от влакнестия им състав, от системата на предене и от структурата на преждите. 1) Дебелина - Преждите се произвеждат в различна дебелина съобразно предназначението им. Дебелината на преждите се определи от влакнестия материал. Основно свойство и важен показател за качеството им.Дебелината на преждите се изразява пряко чрез титър и косвено чрез номер (Nm). Титърът показва масата в грама на прежда с дьлжина 1000 m. Неговата мярка е текс (tех). 2) Здравина -съпротивлението , което оказват преждите при опъване до скъсване. Измерва се а нютони (N). Здравината е важен показател за качеството на преждите, който се определя от дължината и сцеплението на влакната, от тяхната здравина, от сука, дебелината и равно-мерността на преждите и др. От по-дългите, по-тьнки и здрави влакна се получава по-здрава прежда. 3) Разтегливост е полученото удължение па преждите при опъване в момента на скъсване. 4) Сук - степента на усукване на преждите влияе върху нейния вьншен вид, здравина и пр. Сукът на преждата се определя с броя на усукванията в един линеен метър. Различаваме силно, средно и слабо усукани прежди. Сукьт на преждите в зависимост от направлението на извивките бива десен (Z) и ляв (S). 5)Равномерност - изразява еднаквостта на дебелината, здравината, разтегливостта, сука и пр. на преждата по цялата и дължина. От нея се определя в значителна степен доброкачествеността на преждата. АСОРТИМЕНТ 1. Асортимент на памучните прежди - В зависимост от суровините, от които са получени, начина на изработка и допълнителната обработка, в търговията постъпват следните видове памучни прежди: Памучни прежди от редовни суровини, Смесените памучни прежди , Памучните прежда от отпадьпци,Преждите за битови цели.2. Асортимент на ленените и конопените - Съобразно начина на предене ленените прежди се делят но мокро и сухопредени. Ленените прежди биват: за основа и за вътьк (в тъкачно производство), за обущарски конции др. Конопените в зависимост от предназначението си те са за тъкачество, за изработка на опаковъчни тъкани н технически изделия, за кабели и др.